|
Езотерични знания за произхода на материалната вселена и човека
В началото на 21-ти век светът, в който живеем върви по пътя на все по-пълна глобализация. Тя обхваща всички сфери на живота, както в материално, така и в духовно отношение. И въпреки това, мисленето на хората, живеещи на запад и тези, живеещи на изток, е различно. Западаният човек, в това число и българинът, за да повярва в една езотерична истина очаква разумно и логично обяснение. Докато в източният човек духовните традиции от миналото имат дълбоки корени и езотеричните знания се приемат съвсем естествено.
Лично аз възприема Даоизма, като изключително близко и понятно учение. Но съм убедена, че има хора, за които то е трудно разбириемо. Ето защо тук ще покажа, от една страна, разбиранията на вековната езотерична традиция за темата, която вълнува всеки човек – от къде идваме, защо сме тук и къде отивамем; какъв е пътят на Вселената и човешкия Дух. А от друга страна – постиженията на съвременната неортодоксална физика и отношението й към същата тема.
Така ще стане ясно, че всички езотерични учения през вековете, независимо от тяхното названине и термините, които използват, говорят за една и съща фундаментална истина – разумното, духовно, нематериално начало на Вселената и човека. Постиженията пък на съвременната неортодоксална физика ще покажат, че физиката и изобщо науката на настоящето и бъдещето ще бъде тази, която признава съществуването на Свръх разума и включва в себе си Съзнанието на Вселената.
Според езотеричните знания от древни времена до днес цялата Вселена е проява на Единен Универсален Дух, различно активен по време на своето Проявление (битие) и по време на Покой (небитие). По своята същност той е Съвършена Разумна Сила, която се събужда за живот, за да твори.
Животът и формата (Дух и Материя) са неговият положителен и отрицателен полюс. Това, което виждаме като форма е отрицателното проявление на Духа – кристализирал и инертен. Положителният полюс на Духа се проявява като Живот, подбуждащ отрицателната форма към действие до пълното й одухотворяване. Между тях се извършва постоянна транснформация – формата се разпада в Духа, а Духът кристализира във форма.
Всепроникващата и вечна енергия, която създава живот – ние наричаме Бог. Всеки човек е част от тази енергия – чист Дух, живееш в материално тяло. По същия начин Земята и целия Космос са проникнати от тази енергия и образуват едно велико Цяло. Различните народи го наричат с различни имена, но това е без значение – живият Бог е в нас и незавсимо, че тялото умира, Духът ни е вечен.
Много точно сравнение и определение на фундаменталната същност на Вселената и нашата удивителна връка с нея е следният пример:
„Помислете за една морска вълна. Видяна по един начин, тя има определена идентичност, начало и край, раждане и смърт. Видяна по друг начин, тази вълна не съществува сама за себе си, тя просто е свойство на водата, „пуста” е откъм някаква отделна идентичност и се „състои” само от вода. Ако наистина се замислим за тази вълна, ще си дадем сметка, че тя е временно възможна заради вятъра и водата и че зависи от множество непрекъснато променящи се обстоятелства. Също така ще разберем, че всяка вълна е свързана с друга.”
Седемте периода на слизане и възкачване на духа през материата
Светът на Бога е универсална енергия с огромна степен на вибрация и поради това невидима за нашите сетива. От тази енергия чрез концентрация и постепенно забавяне на вибрациите изкристалзират различните форми.
Движението на Духа от света на Бога през многообразието на материята и обратно, преминава по два големи пътя – Инволюция и Еволюция.
Ето как ги определя нашият духовен учител Петър Дънов: „Инволюцията е слизане на Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материата към Бога. В Откровението Бог казва: Аз съм алфата и омегата – началото и краят. Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.”
Инволюцията е период на несъзнателно развтие – „отгоре – надолу”, от единното Божествено всезнане към индивидуалното човешко себесъзнание.
При инволюцията преобладава концентрацията на енергията, като изкристализират и се обособяват все повече връзки и форми. Материалният свят е най-ниската точка, надирът, в това движение надолу.
Еволюцията, обратно, е период на съзнателно развитие – „отдолу – нагоре”, от индивидуалното човешко себесъзнане към единното Божествено всезнане, от материалния свят към висшите духовни светове.
При еволюцията преобладава разширението на енергията, като тенденцията е все по-голямо обединение и еднородност, намаляване на формите и връзките до пълната „амалгама” на първичната субстанция.
Еволюцията е напредък в три посоки – Напред, Нагоре и Навеки! Тя е историята на прогреса на Духа във времето.
При инволюцията Духът напредва чрез израстващите тела, а еволюцията завси от душевното растене – превръщането на телата в душа.
Пътят на инволюцията и еволюцията е спирален, като условивята никога не са еднакви, а винаги по-съвършени. Това се дължи на т.нар.ЕПИГЕНЕЗИС или първичната творческа активност на Духа. Това е свободната Воля, която има възмомжност да отвори нови и по-добри неща.
Първоначално Духът живее извън формата и тя е инертна (минерали). С неговото постепенно навлизане във формата тя се одухотворява (ратения и животни). Накрая Духът изцяло навлиза във формата и тя вече има свое собствено съзнание (човека).
При движението си „надолу” или през инволюционния период, Духът преминава различни степени на развитие на съзнанието:
Минерално съзнание – несъзнателност, подобна на транс
Растително съзнание – съзнание като сън без сънища
Животинско съзнание – картинно съзнание като сън
Човешко съзнание – будно, обективно съзнание
При движението си „нагоре” или през еволюционният период, човешкият Дух, чрез своята свободна воля, по пътя на съзнателното развитие се научава да работи първо за ЦЯЛОТО после за себе си. В този процес също се преминава през различни степени на съзнанието.
През инволюционният период превес имат външните сили – развитието се извършва предимно отвън – навътре. А през еволюционният период надделяват вътрешните сили – развитието е предимно отвъ тре – навън. Или най-простичко казано, по пътя надолу се „взема”, а по пътя нагоре се „дава”.
Тези две основни действия – вземане и даване (в най-всеобхватния им смисъл) присъстват в нашия живот всекидневно. И в зависимост от това кое от тях преобладава в живота на всеки човек се определя и неговото духовно ниво, степента на еволюционо развитие на неговото Его. При различните хора тази степен е различна, защото нашата свободна воля може да ни доведе както до възход, така и до падение.
И така, погледнато в тесните рамки на един човешки живот, сякаш няма еднаква справедливост за всеки – един повече получава, а друг повече дава от себе си. Но погледнато от висотата на общата картина на една космична вълна на живот, включваща в себе си инволюционенн и еволюционен период, разбираме, че всеки от нас, всяко човешко Его ще премине (независимо дали го желале) по този път.
Това е обективният космичен Път, начертан ни от Първичната Разумна Сила – откъсвайки от от нея, по инволюционния път „надолу” към материата, Духът получава енергия отвън за изграждане на все по-съвършени връзки, докато не започне, по еволйционния път „нагоре”, да излъчва енергия от себе си в полза на другите форми, за да могат и те да преминат от несъзнателност, през себесъзнание към всезнание – докато сами не станат като своя Създател. Или казано на кратко –това е Пътят на човешкия Дух.
И в този дълъг и труден пъ т винаги ще има деца и родители, ученици и учители, получаващи и даващи.
(Следва)
(Продължение)
Седемте енергийни свята и Седемте енергийни тела на човека
В езотеричната наука Универсът е разделен на седем енергийни свята с различна степен на вибрация на енергията и съответно с различна плътност, както и със специфични закони на движение на тази енергия във всеки един от тях. От своя страна всеки свят се разделя на седем подразделения.
Важно е да знаем и винаги да помним, че тези светове не са поставени един над друг , а взаимно се проникват, като всеки по-висш свят съдържа предходните и излиза извън тях.
Бегла представа за това могат да ни дадат руските кукли матрьошки, които са една в друга, но в случая енергийните светове са взаимно свързани и проникващи .
Най-плътен от Седемте свята и с най-бавна вибрация на енергията е първият, светът на Бога, е най-разширен и с най-бърза вибрация на енергията. Той обхваща и прониква във всички останали.
Кое е началото и какъв е краят на световете? С каква цел са създадени?
Великият Творец, когото ние наричаме Бог, при своето проявление черпи „материал” от първичната субстанция извън неговата непосредствена сфера. Този материал Той поставя в различна степен на вибрация. Така, чрез постепенно уплътняване, Бог диференцира вътре в себе си различни светове и всеки един от тях, макар и по различен начин, е проникнат от неговото съзнание.
Най-висшите светове, които са най-фини и редки, са създадени първи и тяхната продължителност е най-голяма. А физическият свят, който е най-плътен от седемте свята, е създаден последен, но пръв щепрекрати своето съществуване. Ще разберем защо това е така, когато проследим пътя на Духа от Бога през материята и обратно.
Целта на инволюционния път „надолу” е да се доведе живота във все по-плътната материя, като се създадат все повече и по-съвършени форми и връзки. Така всеки по-нисш свят е по-диференциран.
В момента, в който Духът навлезе изцяло във формата (както е при човека) започва еволюционният път „нагоре”. Неговата цел е все по- пълно, до съвършено одухотворяване на формите. А когато една природна форма е напълно одухотварена, тя прекратява своето съществуване.
Така от първоначалното Божествено съзнание в света на Бога, което може да се нарече колективно, през всеки по-нисш свят надолу, се стига до индивидуалното човешко себесъзнание; след което, то по своя воля и свой собствен творчески начин, се връща обратно – през всеки по-висш свят, достигайки отново всезнанието в света на Бога.
От казаното до тук разбираме, че когато целта, заради която е създаден един свят е достигната, великият Творец прекратява неговото съществуване.
А сега нека разгледаме малко по-подробно всеки един от Седемте енергиине свята.
Първи.Физическият свят е най-плътен, най-нетраен и с най-ниска степен на вибрация на енергията, в сравненние с останалите шест свята. Основен елемент, основен принцип на движение на енергията в него, е земният (изкристализирали форми). Ето защо този свят е предимно свят на формата.
Тук материята е подложена на закона за гравитацията, а разстоянието и времето са управляващи фактори на съществуването.
Според езотеричните знания, физическият свят се състои от химическа и етерна област, като първата е видима, а втората невима за нашите сетива. Химическата област е основата на всички плътни форми, а етерната е проводникъ т на силите, които придават виталност на тези форми.
Както казахме, всеки свят се разделя на седем нива (подразделения) с различна плътност. Във физическият свят най-плъ тни са твърдите тела, след тях течностите, газовете и етера, който съществува в четири различни състояния (химически, жизнен, отразяващ и светлинен). Химическият етер е проводникът на силите, които извъ ршват асимилацията на хранителните вещества и отделянето на непотребните вещества в телата на растенията, животните и човека. Жизненият етер е проводник на силите, които извършват размножаването. Чрез светлинния етер се отлагат всички цветове в минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Той е проводник на силите, които пораждат кръвта при животните и човека, а в растенията движат техните сокове. Посредством светлинния етер, ние имаме сетивни възприятия. А най-висшият – отразяващият етер, е склад на паметта на природата и човека.
Втори. Светът на жеванието (Астрален) прониква във физическият свят и се простира извън него. Това е свят на желания, чувства и душевни сили (на животни, хора, като и на по-нисши духовни същества), които се изразяват в светещи цветни форми. В този смисъл светът на желанието е предимно свят на багри.
Тук доминиращият елемент, принцип на движение на енергията, е водният – енергията е в постоянно движение, „течна” и заемаща различни форми. В света на желаниято няма топлина и студ, а разстоянието и времето почти не съществуват.
Светът на желанието е подвластен на две големи сили – привличане и отблъскване. В трите по-нисши области, където се намират грубите страсти и желания, доминира силата на отблъскване. Поради тази причина, при срещата на две груби форми (напр. Две злини), вместо да се съединят – те действат с взаимна разрушителна сила и така злото в света се държи в разумни граници. В трите по-висши области, където са по-висшите духовни активности (прояви на човеколюбие, саможертва, дълг и др.), доминира силата на привличане.
Двете сили на привличане и отблскване се задействат от централната област – областта на чувството. Тук интересът или безразличието къ м даден предмет или идея наклонява везните към страната на една от двете сили. Така се попада в по-нисите или по-висшите области от света на желанието.
На сегашното ниво на развитиие на хората двойката чувства , интерес – безразличие ,е определящ фактор в света. В бъдеще човечеството ще се обърне към по-висши приоритети, тъй като еволюцията е път нагоре – към Великото Добро, от което сме частици.
Трети. Светъ т на мисълта (ментален) прониква в света на желанието и изическия свят и се простира извън тях. Също като другите светове се състои от седем подразделения от различна плътност и качества. Те от своя страна са обединени в две големи области – областта на конкретната мисъл и областта на обстрактната мисъл.
В трите по-нисши подразделения, съставящи областта на конкретната мисъ л, се намират всички първообрази на формите от физическия свят и света на желанието(прототипи на чувства, виталност и физически форми).
В четвъртото подразделение, което е от същата област, се намират човешкият ум и архетиповите сили, формиращи материята. Това централно подразделенине е фокусът, през който Духът се отразява в материята.
В трите по-висши подразделения, съставящи областта на обстрактната мисъл, се съдържат в зародиш идеи за физическа форма, виталност, чувство и желание на човек, житно, растение и минерал.
Светът на мисълта е предимно свят на тонове (хармонични вибрации). Той изгражда двата по-нисши свята. При определен звук се появява точно определен цвят и точно определена форма. Формите във нашия физическия свят са кристализирали звуци и цветове. Те са израз на силите, които работят в невидимите светове.
Четвърти. Свят на духа на живота. Всяка една от планетите на Слънчевата система има три такива взаимопроникващи се свята. Четвъртият изпълва междупланетното пространство и същевремнно прониква в отделните планети. Това е връзката, която ни свързва с другите планети от Слънчевата система.
Това е свят, който носи духа на живота – творческото Въображение.
Тук се намира истинската памет на природата.
Пети. Свят на божественият дух. По същият начин петият енергиен свят ни свързва с другите слъ нчеви системи, прониквайки във всичи по-нисши светове. Това е свят, който носи божествения дух – творческата Воля.
Шести. Свят на чистите духове. Следващият по-висш свят, или вторият след света на Бога, е свят на чисти Духове. И той, като всички останали, се състои от седем области. Това са седем енергопотока с различна вибрационна мярка – седем Лъча живот, диференцирани в Бога, преди пътешествието им в материята. Те притежават в зародиш всички божествени възможности, така както в семето са скрити възмомжностите за развитие на растението. Първоначално тяхното съзнание е божествено всезнание. При дългото си пътуване надолу през все по-плътната материя чистите Духове постепенно се отдалечават от първоизточника и придобиват „лично”себесъзнание. Както казваме, това е период на инволюциоя. В еволюционния период те по своя воля, самостоятелно и творчески овладяват материята на всички светове, докато сами не станат божествени творци.
Тук трябва да подчертаем, че развитието на тези сили е развитие на разумни сили, а не проста трансформация на потенциалната енергия в кинетична. При това развтие се проявява първоначалната творческа активност на Духа – творческата Воля, която прави еволюцията на едно човешко същество различна от тази на всяко друго.
Седми. Светът на Бога. Прониква в шестте по-нисши свята и се простира извън тях. Това е универсална енергя, която според езотеричните знания е Съвършена Разумна Сила. В своята същност тя има три основни аспекта – Воля, Мъдрост и Активност. За да се начертае план на бъдещия Универс, е необходима творческа воля, която чрез силата на въображението да създаде идея за тозио Универс. След което „посивната” идея да се реализира, т.е. да се прояви активност. Това, разбира се, не е достатъчно – необходима е мъдрост, чрез която да се направлява това движение, за да бъде то системно и резултатно.
Днес много учени, които признават същесвуването на Бога или Свръхразума, го наричат с безличното наименование „универсално информационно поле”. А всъщност Той е много повече от това. Светът на Бога е свят на съвършена хармония и единство, на съвършена доброта и справедливост, свят, в който има еднаква любов за всичко и за всеки.
Нашият духовен учител Петър Дънов казва:
„Една от най-големите заблуди на нашето време е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. За Бога можем да имаме само едно понятие – Светлина без сенки; Живот без прекъсване; Любов без промени и измени; Знания без погрешки; Свобода без ограничения.”
| 
