Еволюцията, за която сме учили в училище, е еволюция на материалната форма. Пре¬подавали са ни например, че едноклетъчните организми в океана са предшественици на всички по-сложни форми на живот. Рибата е по-сложна и следователно по-разви¬та от сюнгера, конят е по-сложен и следователно по-развит от змията; маймуната е по-сложна и следова¬телно по-развита от коня и така нататък, докато не стигнем до човека, който е най-сложен и следователно той е най-развитата форма на живот на нашата планета. С други думи, учили са ни, че еволюцията означава прогресивното развитие на организационната сложност.

Повечето от нас са свикнали с убеждението, че участието ни в процеса на еволюцията е ограничено до продължителността на един-единствен живот. Тази вяра отразява перспективата на пет-сетивната личност. От гледна точка на петсетивната личност нищо от самата нея не продължава отвъд този живот и в усещанията на петсетивната личност няма нищо освен самата нея. Многосетивният човек също раз¬бира, че нищо от него не продължава отвъд този живот, но същевременно осъзнава безсмъртната си душа.